Нашите гени не предопределят съдбата ни

Ако сте от хората, които се опитват да направят живота си по-хубав и щастлив и вярват, че съдбата не е предопределена, това четиво ще ви бъде интересно.

Като за начало ето малко факти:
- През 1944 г. учените установяват, че наследствената информация, която се предава от поколение на поколение се съдържа в хромозомите – нишковидни структури в клетката и по-специално в ДНК молекулата. ДНК се намира в ядрото на клетката
- През 1980 г. учените слагат начало на проекта „Човешки геном“, който има за цел да създаде каталог на всички възможни човешки гени. По-късно, противно на техните очакванията за над 120 000 гени, те откриват, че целият човешки геном се състои от приблизително 25 000 гена.
- Геномът на примитивния кръгъл червей – нематод, който е изграден от 1200 клетки, се състои от 24 000 гена.
- Тялото на човека е изградено от над 50 трилиона клетки и има само с 1500 гена повече от безгръбначния червей. Плодовата мушица, която е доста по-сложен организъм от червея има с 9 000 гена по-малко от него, а хората и гризачите имат почти еднакъв брой гени.
Така учените установяват, че неоспоримото превъзходството на човека над червеите, растенията и другите организми, не се дължи само на това, че хората носят повече гени. Както казва един от най-влиятелните молекулярни биолози, носител на Нобелова награда, Дейвид Балтимор – „Пред нас остава предизвикателството да разберем каква е причината за сложното ни устройство и кое контролира живота …“
ЕПИГЕНЕТИКА се казва съвременната наука, която изучава този въпрос (науката, която прехвърля отговорността за живота ни в собствените ни ръце). Епигенетиката, която буквално означава „контрол над гените“ из основи променя разбиранията ни за това, кое контролира живота. Чрез многобройните опити се доказва, че молекулата на ДНК, която се предава чрез гените, не е твърда и неизменна по рождение.
ГЕНИТЕ НЕ ОПРЕДЕЛЯТ СЪДБАТА! Влиянието на околната среда, храната, стреса, емоциите могат да модифицират гените, без да изменят основната им формула. Тези модификации могат да се предават на бъдещо поколение също толкова сигурно, колкото формулите на ДНК, посредством двойната спирала

С други думи, обкръжаващата среда е тази, която може да отключи даден ген. Разбира се, учените признават, че унаследяването на страшни болести като рак и сърдечно съдови заболявания е факт, но само в 5% от случаите. Останалите 95 % не се дължат на унаследени гени, а на епигенетични промени, причинени от околната среда, а не от дефектни гени (Kling 2003, Jones 2001, Seppa 2000, Baylin 1997)
Но … цялата тази информация какво общо има с нашето здраве, щастие и пълноценен живот? 
Цялата работа идва от там, че сигналите в „околната среда“ за всяка единична клетката идват от химичните вещества, които се отделят в нашия организъм, а причината за тези химични вещества е нашият МОЗЪК.
Оказва се, че за да имаме щастливи и здрави клетки, трябва да внимаваме какви химични вещества произвеждаме и разпространяваме в организма си. Но как е възможно съзнателно да контролираме биохимичните процеси случващи се в нас?
ВЪЗМОЖНО Е!
Ние разполагаме с възможността съзнателно да преценяваме какви да са реакциите ни на външните стимули и да променяме старите реакции, когато си пожелаем …, но след като се справим с мощното си подсъзнание, където са закодирани нашите модели на поведение.
Ето какво имам предвид: Еволюцията ни е дала много механизми за оцеляване, като схематично те могат да бъдат разделени на 2 функционални категории: РАСТЕЖ и ЗАЩИТА.
Провежданите в продължение на над 100 години опити с различни видове клекти потвърждават, че когато към тях се прибавят хранителни вещества, клетката буквално се втурва към храната „с разтворени обятия“ и обратното, когато се прибавят токсини, клетката се отдръпва, все едно избягва „нападател в тъмното“. 
Придвижването към животоподдържащ сигнал като хранителните вещества е характерно за реакцията растеж, а отбягването на застрашаващи агенти като токсините е типично за защитната реакция.
Може би знаете, че нашият организъм е в един постоянен процес на подмяна. Всеки ден милиарди клетки се износват и трябва да бъдат заменени с други. Така например, вътрешната стена на червата се подменя изцяло на всеки 72 часа, а за около 7 години имаме едно изцяло обновено тяло.
И така, процесите на растеж са жизнено важни за нас. Те изискват свободно взаимодействие между организма и заобикалящата го среда. Когато клетките са заплашени обаче, те заемат отбранителна позиция. В това състояние те спират да се развиват. Така колкото по-дълго останат в това състояние, толкова повече се забавя и затруднява тяхното развитие. Процентът клетки в състояние на защита зависи от степента на заплахата. Хората оцеляват докато са под подобен стрес, но хроничното подтискане на механизмите на растежа се отразява много зле на жизнените им сили.
Учените установяват обаче, че премахването на стресовите фактори може само да ни постави в неутрална позиция. За да сме в цветущо здраве трябва не само да елиминираме стреса, но и активно да се стремим към щастлив, пълен с любов, смислен живот, който да стимулира процесите на развитие в тялото ни.
НО КАК?

Позитивното мислене, разбира се е един от отговорите, но само то не е достатъчно. Много често дори се получава обратният ефект – ние мислим позитивно до момента, в който ни се случи нещо „лошо“ и тогава започваме да обвиняваме себе си, че дори и в мисленето на позитивни неща се проваляме и става още по-лошо. Получава се така, защото подсъзнанието ни се разминава със съзнателните мисли. Подсъзнанието е толкова мощно, че контролира 95% от ежедневните ни дейности. Чрез eксперименти учените доказват, че човек преди да вземе съзнателно решение за дадено нещо, 6 секунди преди това, той вече е взел решение на подсъзнателно ниво (Експериментът е показан във филм на BBC Horizon - The Secret You http://www.youtube.com/watch?v=8Biv_8xjj8E /50:30 – 54:30/).
Достигането до подсъзнанието може да бъде колкото лесно, толкова и трудно. В повечето случаи е необходимо постоянство и желание, за да се утвърдят новите навици.
Медитацията е другият начин, по който можем да постигнем вътрешен мир, хармония със себе си и всичко, което ни заобикаля и да достигнем по-лесно до нашето подсъзнание. Има много видове медитация, които по-различен начин те въвеждат в желаното състояние и целят различни неща, но като цяло благоприятният ефект от нея, независимо под каква форма е, е неоспорим факт. 
Изкуството да се доверим изцяло на процесите във Вселената (или да не се "съпротивляваме" на това, което се случва, да не обвиняваме, да не се гневим и да не се самосъжаляваме. Няма случайни неща! Всяко нещо се случва поради някаква причина.) 
Възрастните хората казват, че едно и също нещо се случва до тогава, докато не си научим уроците ... 
Ние не можем да променим нещата, които се случват, но можем да променим начина, по който ги възприемаме и реагираме на тях и така да не позволим на негативни събития да оказват толкова силно въздействие върху нас. А, след като имаме и уверението на учените, че гените не предначертават съдбата ни, можем да се опитаме да забравим за границите, които разумът сам си поставя и да градим живота на мечтите си.